Страната, построена върху търговски бариери
Налагането от американския президент Доналд Тръмп на високи мита върху вноса в опит да отбрани работни места в страната, което разпали комерсиална война с Китай, върна протекционизма в международния дневен ред тази година.
Това накара институциите, които пазят свободната търговия, да предупредят, че по-високите мита и други бариери пред свободната търговия могат да имат пагубни последствия за световната стопанска система, показва Военновъздушни сили в собствен материал.
Роберту Азеведу, генералният шеф на Световната комерсиална организация (СТО), споделя, че комерсиалните бариери, които възпират задграничните съперници, ще насърчат по-слабо конкурентоспособни промишлености да създават повече.
Той знае от първа ръка какво може (или не може) да направи протекционизмът.
Азеведу идва от Бразилия, която в продължение на десетилетия имаше едни от най-високите търговски бариери в света, макар че е главен експортьор на първични материали и е деветата по величина стопанска система.
Макар Бразилия да стартира да отваря своята стопанска система, тя към момента е покрай дъното в най-новия показател на комерсиалната независимост на Heritage Foundation.
Латинска Америка от дълго време обича да оправдава протекционизма с аргумента за „ прохождащата промишленост “, съгласно който митата благоприятстват растежа на водещите национални компании, които другояче биха били смазани от задграничната конкуренция.
Голяма част от модерна Бразилия бе издигната благодарение на протекционистки политики. От 50-те години на 20-и век бяха употребявани търговски бариери и държавни дотации, с цел да бъдат принудени огромни автомобилостроители, в това число Volkswagen, Ford, Fiat и Mercedes, да открият фабрики в страната.
Много неконкурентоспособни браншове - от текстила до компютрите - съумяват да виреят с помощта на търговски политики, които направиха задграничните артикули прекомерно скъпи за импорт.
Едва при започване на 90-те години на предишния век Бразилия стартира да се отваря за света. Протекционизмът обаче остава значим детайл от принуждаването на задграничните играчи да създават в страната.
Митата върху внасяните камиони и рейсове възлизат на 132% от крайната цена, съгласно проучване от 2014 година. Цената на продуктите на Apple е приблизително с 50% по-висока в Бразилия, в сравнение с в Съединени американски щати.
Най-добрият, а от време на време и единственият, метод да се продава на 200-те милиона консуматори в Бразилия, е откриването на локален цех и превръщането в „ народен “ състезател.
Въпреки че свободната търговия стана самобитна мантра през последните години, някои слагат под въпрос изгодата от нея за нововъзникващите пазарни стопански системи.
Икономистът от Cambridge University Ха Джун Чан твърди, че по-голямата част от страните, които пазят свободната търговия (като Съединени американски щати преди Доналд Тръмп да стане президент) са постигнали стопански разцвет само с помощта на протекционистки политики. Свободната търговия за развитите стопански системи е единствено средство да „ ритнат стълбата “ за развитие, тъй че нововъзникващите пазарни стопански системи да останат неконкурентоспособни, споделя той. Тази идейна школа остава известна в Латинска Америка.
Бразилската индустрия към момента разчита мощно на отбраната на комерсиалните бариери и дотациите.
Миналата година СТО постанови решение против бразилската политика в региона на автомобилостроенето, известна като Inovar-Auto, която даде тласъци в размер на близо 8 милиарда $ на локалните производители от 2010 година. Работните места са централна част от тази тактика. През 2014 година бяха обезпечени доста дотации и данъчни отстъпки в опит да бъдат предпазени работни места в миг, когато страната изпадаше в мъчителна криза.
Ако други страни наложат по-високи мита и продължат да водят търговски войни, може ли исторически предпазени стопански системи като бразилската да извлекат изгода?
По подигравка на ориста завоят в посока протекционизъм идва в миг, когато Бразилия се пробва да отвори своята стопанска система и неотдавна подаде молба за участие в клуба на богатите Организацията за икономическо сътрудничество и раз (Организацията за икономическо съдействие и развитие). Кандидатурата й е част от устрема на бразилското държавно управление да си обезпечи повече задгранични вложения и да заложи по-силно на пазарните правила в националната стопанска система.
Междувременно комерсиалната война сред Китай и Съединени американски щати е малко евентуално да докара до либерализиране на комерсиалната политика в Южна Америка. Поддръжниците на свободната търговия в членката на Г-20 Бразилия настояват, че в този момент е неподходящ миг за стопанската система на страната, която към момента се мъчи да се възвърне от рецесията.
„ Тъй като Бразилия е толкоз затворена стопанска система, тя в последна сметка има доста ниска продуктивност спрямо множеството развити страни. Ако сте по-конкурентоспособни, ставате по-производителни. Затова се нуждаете от по-голяма отвореност и по-дълбока интегрираност в световните снабдителни вериги “, споделя Габриел Петрус, шеф на бразилския клон на Международната комерсиална камара - бизнес организация, която пази свободната търговия.
Бразилия се готви за общи избори през октомври и някои водещи в изследванията на публичното мнение претенденти поддържат ненапълно националистически и протекционистки политики. Това, както и напрежението сред Съединени американски щати и Китай, навежда на мисълта, че е малко евентуално комерсиалните борби по света да утихнат скоро.
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Елена Илиева
Това накара институциите, които пазят свободната търговия, да предупредят, че по-високите мита и други бариери пред свободната търговия могат да имат пагубни последствия за световната стопанска система, показва Военновъздушни сили в собствен материал.
Роберту Азеведу, генералният шеф на Световната комерсиална организация (СТО), споделя, че комерсиалните бариери, които възпират задграничните съперници, ще насърчат по-слабо конкурентоспособни промишлености да създават повече.
Той знае от първа ръка какво може (или не може) да направи протекционизмът.
Азеведу идва от Бразилия, която в продължение на десетилетия имаше едни от най-високите търговски бариери в света, макар че е главен експортьор на първични материали и е деветата по величина стопанска система.
Макар Бразилия да стартира да отваря своята стопанска система, тя към момента е покрай дъното в най-новия показател на комерсиалната независимост на Heritage Foundation.
Латинска Америка от дълго време обича да оправдава протекционизма с аргумента за „ прохождащата промишленост “, съгласно който митата благоприятстват растежа на водещите национални компании, които другояче биха били смазани от задграничната конкуренция.
Голяма част от модерна Бразилия бе издигната благодарение на протекционистки политики. От 50-те години на 20-и век бяха употребявани търговски бариери и държавни дотации, с цел да бъдат принудени огромни автомобилостроители, в това число Volkswagen, Ford, Fiat и Mercedes, да открият фабрики в страната.
Много неконкурентоспособни браншове - от текстила до компютрите - съумяват да виреят с помощта на търговски политики, които направиха задграничните артикули прекомерно скъпи за импорт.
Едва при започване на 90-те години на предишния век Бразилия стартира да се отваря за света. Протекционизмът обаче остава значим детайл от принуждаването на задграничните играчи да създават в страната.
Митата върху внасяните камиони и рейсове възлизат на 132% от крайната цена, съгласно проучване от 2014 година. Цената на продуктите на Apple е приблизително с 50% по-висока в Бразилия, в сравнение с в Съединени американски щати.
Най-добрият, а от време на време и единственият, метод да се продава на 200-те милиона консуматори в Бразилия, е откриването на локален цех и превръщането в „ народен “ състезател.
Въпреки че свободната търговия стана самобитна мантра през последните години, някои слагат под въпрос изгодата от нея за нововъзникващите пазарни стопански системи.
Икономистът от Cambridge University Ха Джун Чан твърди, че по-голямата част от страните, които пазят свободната търговия (като Съединени американски щати преди Доналд Тръмп да стане президент) са постигнали стопански разцвет само с помощта на протекционистки политики. Свободната търговия за развитите стопански системи е единствено средство да „ ритнат стълбата “ за развитие, тъй че нововъзникващите пазарни стопански системи да останат неконкурентоспособни, споделя той. Тази идейна школа остава известна в Латинска Америка.
Бразилската индустрия към момента разчита мощно на отбраната на комерсиалните бариери и дотациите.
Миналата година СТО постанови решение против бразилската политика в региона на автомобилостроенето, известна като Inovar-Auto, която даде тласъци в размер на близо 8 милиарда $ на локалните производители от 2010 година. Работните места са централна част от тази тактика. През 2014 година бяха обезпечени доста дотации и данъчни отстъпки в опит да бъдат предпазени работни места в миг, когато страната изпадаше в мъчителна криза.
Ако други страни наложат по-високи мита и продължат да водят търговски войни, може ли исторически предпазени стопански системи като бразилската да извлекат изгода?
По подигравка на ориста завоят в посока протекционизъм идва в миг, когато Бразилия се пробва да отвори своята стопанска система и неотдавна подаде молба за участие в клуба на богатите Организацията за икономическо сътрудничество и раз (Организацията за икономическо съдействие и развитие). Кандидатурата й е част от устрема на бразилското държавно управление да си обезпечи повече задгранични вложения и да заложи по-силно на пазарните правила в националната стопанска система.
Междувременно комерсиалната война сред Китай и Съединени американски щати е малко евентуално да докара до либерализиране на комерсиалната политика в Южна Америка. Поддръжниците на свободната търговия в членката на Г-20 Бразилия настояват, че в този момент е неподходящ миг за стопанската система на страната, която към момента се мъчи да се възвърне от рецесията.
„ Тъй като Бразилия е толкоз затворена стопанска система, тя в последна сметка има доста ниска продуктивност спрямо множеството развити страни. Ако сте по-конкурентоспособни, ставате по-производителни. Затова се нуждаете от по-голяма отвореност и по-дълбока интегрираност в световните снабдителни вериги “, споделя Габриел Петрус, шеф на бразилския клон на Международната комерсиална камара - бизнес организация, която пази свободната търговия.
Бразилия се готви за общи избори през октомври и някои водещи в изследванията на публичното мнение претенденти поддържат ненапълно националистически и протекционистки политики. Това, както и напрежението сред Съединени американски щати и Китай, навежда на мисълта, че е малко евентуално комерсиалните борби по света да утихнат скоро.
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Елена Илиева
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ